ЛИТБК е акредитирана да извършва анализ / изпитване пробовземане на почви.
Резултатите от изпитванията се представят в Протокол от изпитване, който може да бъде издаден и на английски език.
Какво показват почвените анализи?
1. Физични свойства – структура и обемна плътност
Обемната плътност е ключов показател за степента на уплътняване на почвата. Високите стойности показват уплътнена почва с ограничена аерация и водопропускливост, което затруднява развитието на корените. Ниската обемна плътност е признак за добра структура, по-висока порьозност и по-добро плодородие. Механичният състав (съотношението между пясък, прах и глина) определя водозадържащата способност, аерацията и обработваемостта на почвата.
2. Химични показатели – хранителен статус и баланс
pH – основен индикатор
Реакцията на почвата (pH) е един от най-важните показатели. При стойности около 6–7 хранителните вещества са най-достъпни за растенията. Киселите или алкалните почви могат да ограничат усвояването на ключови елементи или да доведат до токсичност.
Електропроводимост (EC)
Електропроводимостта показва съдържанието на разтворими соли и дава информация за засоляване или недостиг на хранителни вещества.
Органично вещество и въглерод
Съдържанието на органичен въглерод (TOC) и хумус е пряко свързано с плодородието. Хумусът подобрява структурата, задържането на вода и хранителни вещества и поддържа микробиологичната активност на почвата.
Азот и неговите форми
Анализът на нитратен и амониев азот дава информация за наличния азот за растенията и риска от измиване или загуби.
3. Катионно-обменен капацитет (CEC) – „резервоарът“ на почвата
CEC е показател за способността на почвата да задържа и отдава хранителни елементи като калций, магнезий и калий. Колкото по-висок е този капацитет, толкова по-устойчиво и плодородно е почвеното тяло. Този параметър е особено важен при оценка на ефекта от органични торове и компост, тъй като органичната материя увеличава обменния капацитет и подобрява хранителния баланс.
4. Форми на химичните елементи в почвата и тяхното значение
Химичните елементи в почвата не съществуват в една единствена форма, а са разпределени в различни фракции с различна степен на подвижност и достъпност за растенията. Познаването на тези форми е от съществено значение за правилната интерпретация на резултатите от почвените анализи и за ефективното управление на торенето.
Най-общо, елементите в почвата могат да се разглеждат в следните основни форми:
Това са елементите, намиращи се в почвения разтвор – т.е. във водата между почвените частици. Те са директно достъпни за растенията и се усвояват най-бързо. Характеризират се с висока подвижност и лесно могат да бъдат изнесени извън коренообитаемия слой чрез измиване при валежи или напояване. Концентрацията им се променя динамично в зависимост от влагата, температурата, микробиологичната активност и приложеното торене.
Метод на определяне: Водоразтворимите форми се извличат чрез екстракция с вода или слаби солни разтвори (например CaCl₂), след което се анализират инструментално (ICP, AAS и др.).
Обменните форми представляват катиони, свързани с повърхността на глинестите минерали и органичната материя (хумус) чрез електростатични сили. Те не се намират директно в почвения разтвор, но могат лесно да преминат в него чрез процеса на йонен обмен. Тази фракция играе ролята на „буферен резервоар“, който поддържа наличието на хранителни елементи за растенията при намаляване на концентрацията им в разтвора.
Метод на определяне:Извличат се чрез неутрални солни разтвори (напр. 1M NH₄OAc, KCl, BaCl₂), съгласно стандарти като ISO 11260, и се определят количествено чрез инструментални методи.
Част от елементите са свързани с железни, алуминиеви и манганови оксиди и хидроксиди. Те са по-слабо достъпни за растенията, тъй като са по-здраво фиксирани в твърдата фаза на почвата. Освобождаването им е възможно при промяна в условията на средата – например при понижаване на pH или при редукционни условия. Тази форма представлява междинен резерв от хранителни елементи.
Метод на определяне:Извличат се със слаби киселини и комплексообразуващи реагенти (например Mehlich 3, EDTA, DTPA), които симулират условията за освобождаване на елементите и дават информация за потенциално достъпните форми.
Това са елементи, включени в кристалната структура на минералите в почвата. Те практически не са достъпни за растенията в краткосрочен план и се освобождават единствено при дълготрайни процеси на изветряне. Тази фракция представлява най-големият, но най-слабо достъпен резерв на хранителни елементи.
Метод на определяне:Определят се чрез анализи с използване на силни киселини (напр. царска вода – ISO 22036нили HF), които разтварят минералната структура и дават информация за общото съдържание на елементите.
|
Характеристика |
Метод |
Акредитация |
|
Сухо вещество / сух остатък |
БДС EN ISO 11465:2025 |
да |
|
Водно съдържание / съдържание на вода / влага |
||
|
Активна реакция, рН
|
БДС EN ISO 10390:2022 |
да |
|
Специфична електрическа проводимост |
БДС EN ISO 11265:2025 |
да |
|
Общ органичен въглерод/ ТОС |
БДС EN 15936:2022 |
да |
|
Общ азот |
БДС EN 16168:2012 |
да |
|
Загуба при накаляване |
БДС EN 15935:2021 |
да |
|
Примеси |
СД СEN/TS 16202:2013 |
да |
|
Елементи – Алуминий / Al, Антимон / Sb, Арсен / As, Барий / Ba, Берилий / Be, Бисмут / Bi, Бор / B, Ванадий / V, Желязо / Fe, Живак / Hg, Кадмий / Cd, Калий / K, Калций / Ca, Кобалт / Co, Литий / Li, Магнезий / Mg, Манган / Mn, Мед / Cu, Молибден / Mo, Натрий / Na, Никел / Ni, Олово / Pb, Селен / Se, Силиций / Si, Сребро / Ag, Стронций / Sr, Сяра / S, Талий / Tl, Титан / Ti, Фосфор / P, Хром / Cr, Цинк / Zn |
БДС EN ISO 22036:2024 |
да |
|
Азот по Келдал |
БДС EN 16169:2012 |
да |
|
Обменен фосфор / P/ Р2О5 |
БДС ISO 11263:2003 |
да |
|
Обменен калий / K |
БДС EN ISO 11260:2018 |
да |
|
Обменен калций / Ca |
||
|
Обменен магнезий / Mg |
||
|
Обменен Натрий/Na |
||
|
Нитратен азот/NO3-N/ Нитратни йони/NO3- |
БДС ISO 7890-3:1998 БДС 11301:1973, т.6 |
да |
|
Амониев азот/NH4-N |
БДС ISO 7150-1:2002 |
да |
|
Механичен състав на почвата |
ISO 11277:2020 |
не |
|
Текстура по USDA според съдържанието на фракции: пясък, прах и глина |
|
не |
|
Хумус |
БДС 11302:1979 |
не |
|
Обемна плътност |
БДС EN ISO 11272:2017 |
не |
|
Съотношение въглерод/азот (C/N) |
Изчислителен метод |
не |
|
Катионобменен капацитет (CEC) |
БДС EN ISO 11260:2018 ISO 13536:2024 |
не |
|
Степен на наситеност с бази (Base saturation) |
Изчислителен метод |
не |
|
Съдържание на карбонати |
БДС EN ISO 10693:2014 |
не |
|
Хуминови и фулвинови киселини |
БДС EN ISO 12782-4:2012 |
не |
|
Съдържание на водоратворими сулфати |
БДС ISO 11048:2002 |
не |
|
Съдържание на хранителни вещества по Mehlich 3 - F, K, Ca, Mg, Na, Cu, Mn, Fe, Cd, Zn и други |
Mehlich 3 |
не
|