ЛИТБК е акредитирана да извършва анализ / изпитване пробовземане на почви.

Резултатите от изпитванията се представят в Протокол от изпитване, който може да бъде издаден и на английски език.

Какво показват почвените анализи?

1. Физични свойства – структура и обемна плътност

Обемната плътност е ключов показател за степента на уплътняване на почвата. Високите стойности показват уплътнена почва с ограничена аерация и водопропускливост, което затруднява развитието на корените. Ниската обемна плътност е признак за добра структура, по-висока порьозност и по-добро плодородие. Механичният състав (съотношението между пясък, прах и глина) определя водозадържащата способност, аерацията и обработваемостта на почвата.

2. Химични показатели – хранителен статус и баланс

pH – основен индикатор

Реакцията на почвата (pH) е един от най-важните показатели. При стойности около 6–7 хранителните вещества са най-достъпни за растенията. Киселите или алкалните почви могат да ограничат усвояването на ключови елементи или да доведат до токсичност.

Електропроводимост (EC)

Електропроводимостта показва съдържанието на разтворими соли и дава информация за засоляване или недостиг на хранителни вещества.

Органично вещество и въглерод

Съдържанието на органичен въглерод (TOC) и хумус е пряко свързано с плодородието. Хумусът подобрява структурата, задържането на вода и хранителни вещества и поддържа микробиологичната активност на почвата.

Азот и неговите форми

Анализът на нитратен и амониев азот дава информация за наличния азот за растенията и риска от измиване или загуби.

3. Катионно-обменен капацитет (CEC) – „резервоарът“ на почвата

CEC е показател за способността на почвата да задържа и отдава хранителни елементи като калций, магнезий и калий. Колкото по-висок е този капацитет, толкова по-устойчиво и плодородно е почвеното тяло. Този параметър е особено важен при оценка на ефекта от органични торове и компост, тъй като органичната материя увеличава обменния капацитет и подобрява хранителния баланс.

4. Форми на химичните елементи в почвата и тяхното значение

Химичните елементи в почвата не съществуват в една единствена форма, а са разпределени в различни фракции с различна степен на подвижност и достъпност за растенията. Познаването на тези форми е от съществено значение за правилната интерпретация на резултатите от почвените анализи и за ефективното управление на торенето.

Най-общо, елементите в почвата могат да се разглеждат в следните основни форми:

• Разтворими (водоразтворими) форми

Това са елементите, намиращи се в почвения разтвор – т.е. във водата между почвените частици. Те са директно достъпни за растенията и се усвояват най-бързо. Характеризират се с висока подвижност и лесно могат да бъдат изнесени извън коренообитаемия слой чрез измиване при валежи или напояване. Концентрацията им се променя динамично в зависимост от влагата, температурата, микробиологичната активност и приложеното торене. 

Метод на определяне: Водоразтворимите форми се извличат чрез екстракция с вода или слаби солни разтвори (например CaCl₂), след което се анализират инструментално (ICP, AAS и др.).

•  Обменни форми

Обменните форми представляват катиони, свързани с повърхността на глинестите минерали и органичната материя (хумус) чрез електростатични сили. Те не се намират директно в почвения разтвор, но могат лесно да преминат в него чрез процеса на йонен обмен. Тази фракция играе ролята на „буферен резервоар“, който поддържа наличието на хранителни елементи за растенията при намаляване на концентрацията им в разтвора.

Метод на определяне:Извличат се чрез неутрални солни разтвори (напр. 1M NH₄OAc, KCl, BaCl₂), съгласно стандарти като ISO 11260, и се определят количествено чрез инструментални методи.

• Оксидно свързани форми

Част от елементите са свързани с железни, алуминиеви и манганови оксиди и хидроксиди. Те са по-слабо достъпни за растенията, тъй като са по-здраво фиксирани в твърдата фаза на почвата. Освобождаването им е възможно при промяна в условията на средата – например при понижаване на pH или при редукционни условия. Тази форма представлява междинен резерв от хранителни елементи.

Метод на определяне:Извличат се със слаби киселини и комплексообразуващи реагенти (например Mehlich 3, EDTA, DTPA), които симулират условията за освобождаване на елементите и дават информация за потенциално достъпните форми.

•  Структурно свързани (минерални) форми

Това са елементи, включени в кристалната структура на минералите в почвата. Те практически не са достъпни за растенията в краткосрочен план и се освобождават единствено при дълготрайни процеси на изветряне. Тази фракция представлява най-големият, но най-слабо достъпен резерв на хранителни елементи.

Метод на определяне:Определят се чрез анализи с използване на силни киселини (напр. царска вода – ISO 22036нили HF), които разтварят минералната структура и дават информация за общото съдържание на елементите.